Това не е статия, в която ще се оплаквам от живота. Не е и някой популистки материал. Това е просто обръщение към един човек, който си заслужи любовта на цяла България. Става дума за Мартин Петров. Той е човекът, който ни спаси от провал на старта на евроквалификациите след двата си гола на стадион “Фарул” в Констанца срещу Румъния. Той е човекът, който наказа Словения и Холандия. Един от малкото, които в последно време са успявали да спечелят сърцата на “червени” и “сини”, “оранжеви” и “железничари”, “канарчета” и “смърфове”... Той е преди всичко Човек, чието огромно сърце бие в бяло-зелено-червено. Мартин Петров е в основата на това, националният ни отбор да е все още в борбата за класиране на Европейското в Австрия и Швейцария. Врачанинът накара милиони българи да се почувстват щастливи. Нещо, което за някои може би е малко, незначително, мимолетно. Но хората, които бяхме по трибуните и пред малкия екран, трябва да сме му признателни. Сега е моментът да изкажем искрената си благодарност не към футболиста, а към Човека Мартин Петров. Човекът с голямото българско сърце и несломимия дух на победител. Сега той има нужда от нашата подкрепа така, както ние се нуждаехме от него.
През миналия сезон той понесе много критики за представянето си в националния отбор и в Атлетико (Мадрид). И вместо да изпадне в депресия и да бъде забравен, през лятото заяви пред мадридския всекидневник “Ас”, че това ще е неговият сезон. И с много амбиция, труд и характер го постигна – четири гола в три мача с фланелката на България и отлични изяви в Примера дивисион. С играта си Мартин Петров провокира испанските спортни издания да пишат статии със заглавия като “Мартин Петров възкръсна”.
Време е и ние в България да му отдадем заслужената чест и да го подкрепим в трудните мигове. Сега той ще е извън терените половин година. Нека не го отписваме и не го забравяме. Най-лесно е да си със силните, докато са на върха, а след това да ги хвърлиш в забвение. Нека накараме Мартин Петров да почувства любовта на българите, защото той е един от нас. Преди време той се скара с част от журналистите и те започнаха да го наричат иронично “Българина”. Сега вече момчето с несломимия дух от Враца си заслужи да бъде наричан Българин. С главно “Б”, искрено, с гордост и без ирония. Нека го подкрепим и той отново ще започне да ни радва.
Марто, България те обича така, както ти я обичаш. Не се предавай, защото имаме нужда от теб. Докажи още веднъж, че си по-силен от контузиите и от неприятностите, които съдбата ти изпраща. Ти можеш. Или както се казва в една реклама: “Keep walking”! Марто, България е с теб!